-600x600_0.png "Баретата - една малка шапка с голяма история")
Има една малка шапка, която печели сърцата на хората още от дълбока древност. Тя стои страхотно на всички и е била популярна още в Древна Гърция и Римската империя. В днешната статия ще ви разкажем нейната любопитна история и как се е променяла символиката ѝ през вековете. Ако и вие сте почитатели на този прекрасен моден аксесоар, тя със сигурност ще ви е много интересна и полезна.
Думата “барета” е с френски произход и за първи път е документирана през 1835 г. Това е мека, кръгла и плоска шапка, най-често изработена от вълна, плетен памук или филц. Тя пасва удобно по очертанията на главата и може да бъде “оформена” по различни начини - наклонена настрани или назад, както и нахлупена плътно надолу или пък по-бухнала. Този тип шапки могат да се носят и от мъже и от жени. Баретите обикновено нямат подплата, но в редки случаи се срещат и такива, които са подплатени.
Традиционната френска барета е изработена от филц и има малка “антенка” на върха си. Тя определено е доста практична шапка - топла, водонепропусклива, може да бъде носена по няколко различни начина, а освен това е достатъчно тънка и мека, така че лесно да я приберете в джоба си ако ви се наложи да я свалите. Но тя е и нещо много повече от обикновена шапка - носи индивидуалност и се адаптира по уникален начин към стила на всеки, който я носи. Това обяснява защо е била любим аксесоар на толкова различни по професия, класова принадлежност и убеждения хора - от овчари до артисти, от войници до филмови звезди.
Шапки, наподобяващи нейната специфична форма, са били популярни още през бронзовата епоха (3200 - 600 години пр. Хр.) в районите от Северна Европа чак до древен Крит и Италия. Те били носени най-вече от минойците, етруските и римляните. Често са изобразявани и в различни картини, скулптури и скални барелефи. Според историците древните гърци носели предимно два вида шапки (т.нар. петасос и пилеос), които с течение на времето комбинирали характеристиките си и дали началото на плоска, мека шапка, изработена от вълна, която поразително прилича на днешните барети. Римляните също имали подобен модел и я наричали “beretino”.
Въпреки че формата и размерите на тези шапки варират през вековете и в различните части на Европа, те имат една обща характеристика - винаги са изработени от филц. Той бил лесен за намиране и производство - необходими са само вълна, вода и достатъчно голям натиск.
През 17-ти век овчарите от провинциите Беарн и Баск популяризирали баретата в района на Франция и Испания. Те забелязали, че вълната помагала на овцете да се чувстват комфортно във всякакво време - слънце, вятър, дъжд и сняг и решили, че шапка от тази материя ще предпазва и тях по същия начин. Овчарите често пълнели обувките си с късове овча вълна, за да държат краката си сухи и топли. Забелязали как с течение на времето въпросната вълна се степва и се превръща във филц, който бил перфектен за изработка на шапки, шалове, жакети и др. В началото сами изработвали баретите си от вълната на собствените си овце. Те не били особено красиви и шармантни, но тяхната универсалност ги правела предпочитани от всички. Постепенно местните занаятчии също започнали да произвеждат барети.
В крайна сметка те се превърнали в неотменна част от облеклото на повечето хора и освен за предпазване на главата имали и много други предназначения - например местенце за криене на пари, своеобразна “торба” за събиране на плодове, а пък за малката “антенка” на върха ѝ се говорело, че прогонва дявола. Жан Олибе, създателят на първия в света музей на баретите разказва, че дори и самият начин, по който е носена шапката, бил своеобразно средство за предаване на информация. Барета бутната назад към темето означавала, че притежателят ѝ е фалшификатор. Нахлупената настрани шапка, така че да покрива леко едното око, издавала дяволит характер. Музеят на баретата е създаден през 1996 г. Намира се в триетажна бивша фабрика за производство на такива шапки в село Ней, на около 20 км южно от град По. Музеят е доста интересно и любопитно местенце, което си струва да посетите ако пътувате из Южна Франция.
Първата фабрика, която започнала индустриализирано производство на барети била Beatex-Laulhere през 1810 г. В нея те все още се произвеждали на ръка от работници, а малката “антенка” на върха на шапката била всъщност краищата на филцовите влакна. Когато започнало машинното им производство вече нямало нужда от нея, но те въпреки всичко я добавяли, защото според французите “барета без антена не е истинска барета”.
Имало време, в което едва ли не всички жители на френската провинция Беарн носели барети - от най-младите до най-старите. Било традиция малките момченца да получават такава шапка като подарък в деня преди да започнат училище. Това било начин да им покажат, че вече са големи и навлизат в света на възрастните. Младите момичета също ги носели след войната. Баретата постепенно заменила традиционната униформена шапка в много от местните училища.
Тъй като филцовата материя на баретите била непромокаема и предпазвала от дъжд, играчите на пелота (един от най-популярните спортове в страната на Баските) също започнали да я носят като част от облеклото си през 19-ти век. Баретите често били забелязвани от туристите, които изразявали интерес да си купят такива шапки за спомен. Хитрите местни търговци ги купували от занаятчиите по границата на Беарн, а след това им пришивали етикети с името на своите села и градове. Така баретата, която произхождала от Беарн, всъщност станала запазена марка на Баските и започнала да се асоциира с техния бит и култура.
Благодарение на фабриките този модел шапки били произвеждани в толкова големи количества, че имало в изобилие и цената им не била прекалено висока. Всеки можел да си ги позволи и баретите станали изключително разпространени сред работническата класа. В Испания били по-популярни тези в червен цвят, докато французите предпочитали най-вече моделите в черно.
Артистични барети
Но не само работниците оценили практичността и предимствата на тази прекрасна шапка. Парижките артисти също бързо присвоили баретата като част от своето облекло. Може би просто са искали да имитират великите ренесансови художници като Рембранд, който също се слави като голям почитател на този акесоар. Или просто имали нужда от шапка, която ще предпазва по най-добрия начин главите им, докато стоят на открито и рисуват или когато поради безпаричие им се налагало да нощуват по студените парижки улици. Каквато и да е била причината, художници като Моне, Сезан, Пикасо и много други често можело да бъдат видени с артистично нахлупена барета на главата. Тази малка шапка вече е неразривно свързана с образа на талантливия артист и бохем.
Баретата в различните части на света
Има и няколко шотландски варианта на баретите, например синьото боне, чиято украса от панделка и пера обозначавала клана и ранга на този, който го носел. То е считано за символ на местен патриотизъм. Шотландските шапки обаче вместо антена имат пухкав помпон на върха си.
Привържениците на Растафари движението също често носят типичната за тях плетена на една кука барета в червено, жълто, черно и зелено. Този вид шапка се нарича куфи.
В някои райони на Тибет пък хората правели барети, изплетени от косите на наскоро починалите си близки, за да почетат паметта им и да имат спомен от тях.
Баретите като част от военната униформа
За пръв път тези шапки стават част от военна униформа в подразделението на френската елитна планинска пехота, така наречените Chasseurs Alpins. След като ги вижда по време на Първата Световна Война британският генерал Хю Елис предложил баретата да стане униформена шапка на новосформирания Кралски Танков Полк. Войниците имали нужда от нещо, което няма да пада от главите им по време на провирането през тесните люкове на танковете. Баретите също така трябвало да предпазват косите им от омазаното навсякъде гориво и смазочно масло, но едновременно с това да не заемат прекалено много място в и без това тясното пространство.
Военните модели обикновено имат ивица от кожа или памук в основата си, чието предназначение е да попива потта от челото на войника. Някои от тях имат и връзки, които позволяват шапката да бъде пристегната по-плътно към главата. Баретата често е украсена със значка или нашивки.
През 1940 и 1950 г. Втората Световна Война превръща баретите в неотменна част от облеклото на много войскови части, заради тяхната практичност и лесното им производство. Те постепенно са добавени към униформата на различни военни подразделения дори в страни като Китай, Шри Ланка, Канада и Украйна.
Баретите като символ на Френската съпротива
Баретата се превръща в един от символите на френската съпротива по време на борбата им срещу Нацистка Германия и колаборационисткия режим Виши по време на Втората Световна война. Смразяващ пример за това е разказът на участникa във френската съпротива Жозеф Бартлет пред британския агент Джордж Милър. Французинът споделя за момента, когато гледал как немските войски изправят пред фелджандармерията в Мец група френски бунтовници, единият от които негов близък приятел: “Разпознах го само по шапката му! Само по нея, казвам ви и защото чаках на пътя, за да го видя как минава. Видях лицето му, но по него нямаше останала здрава кожа и той не можеше да ме види. И двете му очи бяха затворени и се бяха превърнали в две огромни жълто-лилави подутини.”
И в други части на света тези плоски шапки станали символ на революцията. На един от най-известните портрети на Че Гевара аржентинският революционер е изобразен именно с черна барета, украсена с медна звезда. Фидел Кастро също често носел барета докато произнасял вдъхновяващите си речи.
Въпреки че Гевара починал през 1967 г. интересът на политическите лидери към баретите не стихнал. През 1970 г. такива шапки били носени от различни активистки групи из целия свят, включително и Партията на Черните Пантери в САЩ. Нейните членове често обличали черни кожени дрехи, светло сини ризи, черни обувки и черни барети, които били като намигване към зелените барети, които пък носели войниците.
В Чикаго пък имало група, наречена Кафевите барети - организация, създадена през 1967 г., която се борела за това всички земи, окупирани от първоначалната територия на Мексико, да бъдат върнати. Имало и Партия на Младите Лордове, които били латино революционна организация, базирана в Щатите. Те също носели черни барети. Сдружението на Ангелите Хранители, които били сформирани през 1970 г. като граждански патрул, който да се бори с престъпността, пък носели червени барети. Били години, в които ако искаш да направиш силно изявление и впечатление, баретата била начинът да го направиш.
Баретите в политиката
Стажантката Моника Люински също носи черна барета по време на първата си среща с Бил Клинтън. Заедно с прословутата синя рокля тази шапка също станала една от запазените марки на Люински и снимката ѝ с нея е обиколила хиляди вестници и списания по целия свят. В едно интервю за “Венити Феър” през 2014 г. тя изразява желанието си да остави в миналото аферата си с президента, споделяйки: “Време е да изгорим баретата и да заровим синята рокля”.
Някъде по същото време тази шапка престава да бъде само политически и революционен символ и отново намира мястото си на модния подиум. Тя започва да се появява все по-често по време на модните ревюта на някои от най-известните дизайнери в света.
Баретата в модата и изкуството
Първоначално баретите били основно мъжки шапки, въпреки че някои жени се осмелявали да ги носят още през 1800 г. Но голямата промяна настъпила през 1930 г. когато Коко Шанел, която била известна със склонността си да взаимства дрехи от мъжкия гардероб и да ги адаптира към дамското облекло, направила баретата истински моден хит сред женската част от населението. Скоро филмови звезди като Грета Гарбо, Катрин Деньов и Бриджит Бардо започнали да носят такива шапки в своите филми и баретите стават неотменна част от гардероба на всяка изискана дама.
През последните няколко години баретите отново набраха неимоверна популярност. Самата Бионсе облече танцьорките от екипа си с черни кожени дрехи и черни барети по време на изпълнението си в полувремето на Супер Купата. Звезди като Риана и Бела Хадид също често могат да бъдат забелязани с такива шапки. Дизайнерски къщи като Шанел, Диор и Оскар де ла Рента също започнаха да вкарват барети в своите колекции още през 2017-та година.
Изглежда, че скромната малка барета може да бъде носена от почти всеки и да бъде оформена така, че да подхожда на всяко лице и всеки тоалет. Няма общоприето правило как точно трябва да се носи тя, което я прави един от най-универсалните аксесоари в света на модата. Особено женствено и артистично стои ако я комбинирате с плитки или странична опашка. Вълнените барети могат да се носят по всяко време на годината, защото освен че са водоустойчиви, те предпазват и от ултравиолетовите лъчи. За различните начини, по които можете да носите и да съчетавате баретите ще ви разкажем съвсем скоро в отделна статия.
Безкрайно вдъхновение
Баретите са сред най-стилните и неостаряващи аксесоари в дамския гардероб. Те успяват едновременно да бъдат както изчистени, така и закачливи, елегантни, но и артистични, скромни и в същото време интригуващи. Всичко зависи от начина, по който ще ги съчетаете с останалото си облекло.
Невероятно е как една малка и семпла шапка може да изразява толкова много различни неща. Можете да бъдете сигурни в едно - тя никога няма напълно да излезе от мода. Дизайнерите постоянно я преоткриват и тя вече е неотменна част от градския стил на обличане. Върху нея можете да прикрепите различни нашивки, брошки или значки, за да я правите всеки ден различна и уникална.
А ако все още сте в търсене на своята нова любима шапка, не пропускайте да разгледате НАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ - имаме барети във всякакви цветове и модели, при това на отлични цени!
Ако искате да не пропускате нови и интересни статии, както и информация за всички активни промоции и отстъпки: абонирайте за e-mail бюлетина на Vanilla.bg като КЛИКНЕТЕ ТУК!
Публикувано от
Vanilla.bg
